Малките хорица са най-голямата опасност за свръхчовека ♥ Фридрих НИЦШЕ
♥ За възвишения човек
Най-загрижените люде питат през днешния ден: „ Как да се запази индивидът? “ Заратустра обаче пита едничък и пръв: „ Как да се превъзмогне индивидът? “
Свръхчовекът лежи на сърцето ми, той е моята първа и единствена грижа – а не индивидът въобще, не близък, най-бедният, не най-страдащият, не най-хубавият.
О, братя мои, това, което мога да обичам аз у индивида, е, че той е преход и залез. И у вас има доста неща, които ме карат да обичам и да се надявам.
Че сте презирали, о, възвишени люде – това ме кара да се надявам. Защото великите презрители са таман и велики фенове.
Че сте обезверени – в това има доста нещо, което заслужава респект. Защото не сте се научили по какъв начин да се покорявате, не сте се научили на дребните благоразумия.
Днес станаха точно дребните хорица господари: всички те проповядват: смирение и невзискателност, и здравомислие, и усърдие, и вземане предвид, и дългото „ и-тъй-нататък “ на дребните добродетели.
Всичко, що по генезис е с женствена и ратайска душа и изключително тълпата-от-кол-и-от-въже: това желае в този момент да бъде стопанин на цялата човешка орис – о, гадност! Погнуса! Погнуса!
То разпитва и не се уморява да разпитва: „ Как може да се запази човек най-добре, най-дълго, по най-приятен метод? “ С това те са господарите на днешния ден.
Тия господари на днешния ден превъзмогнете, о, мои братя – тия дребни хорица: те са най-голямата заплаха за свръхчовека!
Превъзмогнете, о, възвишени люде, дребните добродетели, благоразумия, дребните като песъчинки съображения, мравешкото лутане, „ жалките улеснения “, „ щастието на многолюдието “!
И по-скоро се отчайвайте, в сравнение с да се предавате. И в действителност аз ви обичам за това, че вие не знаете през днешния ден да живеете, о, възвишени люде! Но таман така вие живеете най-добре!
„ Човекът е злобен “ – тъй ми споделяха за разтуха всички най-мъдри люде. Ах, желая да важеше тази истина и за през днешния ден! Защото злината е най-хубавата мощ на индивида.
„ Човекът би трябвало да стане по-добър и по-зъл “ – така изучавам аз. Най-злото е потребно за най-хубавото на свръхчовека.
Може би да е било положително за оня Проповедник на дребните люде, че е страдал и понесъл прегрешението на индивида. Аз обаче се веселя на огромния грях като на своя огромна разтуха.
Такова нещо обаче не се споделя за дълги уши. И не всяка дума подхожда за всяка уста. Това са тънки, далечни неща: към тях не трябва да протягат ръка копита на овце!
О, вие, възвишени люде, мислите ли, че аз съм тук, с цел да трансформирам в положително това, което вие сте създали неприятно?
Или че бих желал за в бъдеще да положа вас, страдалците, в по-удобно легло? Или да посоча на вас, скиталците, заблудените, неуморните катерачи по планините нови, по-достъпни пътеки?
Не! Не! Трижди не! Все повече и повече, все усъвършенства и по-добри от вашия жанр би трябвало да погиват, тъй като животът ви би трябвало да става все по-лош и по-лош и по-труден. Само по този начин - единствено по този начин израства човек до висината, където ще го улучи мълнията и съкруши: задоволително високо за мълнията!
Към дребното, към продължителното, към далечното се стреми моята мисъл и копнежът ми, що ме е грижа вашата дребна, честа, къса злочестина?
Според мене вие не сте задоволително страдали! Защото вие страдате за себе си и към момента не сте страдали поради индивида. Бихте излъгали, в случай че твърдите противоположното! Никой от вас всички ви не страда за това, за което страдах аз…
Не пожелавайте нищо свръх вашите благоприятни условия: има нелепа лъжливост у тия, които желаят нещо над своите благоприятни условия.
Особено в случай че желаят огромни неща! Защото те разсънват съмнение към огромните неща, тези изтънчени подправячи на пари и фокусници:
– докато един ден станат подправячи и пред себе си – кривогледи, съблазнителна извън чревоядина, прикрити зад гръмки изречения, зад рекламната фасада на добродетели, зад блестящи лъжливи подвизи!
Предпазвайте се добре от тях, о, възвишени люде! Защото за мене няма през днешния ден нищо по-скъпоценно и по-рядко от честността.
Не е ли това „ през днешния ден “ на тълпата? Тълпата обаче не знае що е велико и що е малко, що е право и що е почтено: тя е почтено изкълчена душевно, тя лъже постоянно.
От: „ Тъй рече Заратустра. Книга за всички и никого “, Фридрих Ницше, изд. „ Христо Ботев “, 1990 година
Снимка: Friedrich Nietzsche, circa 1875, bg.wikipedia.org
